Сборник с любовни стихотворения, посветени на бъдещата съпруга на поета, Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри. Това е едно от най-забележителните му произведения, публикувано за първи път анонимно в Неапол през 1952 г., тъй като по това време той все още е женен. Самоличността на автора е разкрита едва през 1963 г. и произведението се утвърждава като едно от най-великите в испаноамериканската литература.

„Много е разисквана анонимността на тази книга. Това, което междувременно разисквах в себе си, бе дали трябва да я извадя от интимността на нейното зачеване: да разкрия произхода ѝ бе равносилно да разсъблека интимността на нейното раждане. И ми се струваше, че такова действие не би било лоялно към изблиците на любов и лудост, към отчаяните и парещи обстоятелства на изгнанието, което я породи. От друга страна, мисля, че всички книги трябва да са анонимни.“

- Пабло Неруда, ноември 1963 г.