Мисълта да напише история на българското изкуство живееше отдавна у автора на тази книга. Своето изследване той започва през 1946 г. с проверка на паметниците, които са недостатъчно или недостатъчно добре проучени, с проверка на плановете на постройките в Плиска. През 1948 г. отново са проучени паметниците в Преслав, Мадара, Несебър. След това авторът разширява по-раншните си изследвания върху нашето старо златарство, върху скулптурата, свързва отделните области на някогашната ни култура, постарава се да обясни социално-икономическите условия във всяка отделна епоха и характеризира по-отблизо всяка една от тях. Внимателното тълкуване на явленията и фактите дава възможност на автора да ги представи в нова светлина и да долови основните тенденции в развитието на нашето изкуство и култура.

Никола Мавродинов (1904–1958) е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура. Завършва история и археология в Лиеж (Белгия), 1928 г. Асистент в Народния музей в София (1931–1934), където е и уредник (1934–1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944–1949). Професор по история на изкуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.). Действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.).