С книгата „Сравнително литературознание. Фаталната жена и 5 европейски кройки за романа“ проф. Румяна Л. Станчева въвежда читателя в европейското сравнително литературознание. Фокусът на настоящия анализ е осъзнаването на невидимите връзки, които тъкат сходни сюжети, използват общи митове, вдъхновяват се от подобни идеи, градят сравними образи, „кроят“ аналогични форми на разказване.

В тази среща на литературни гласове са включени и другите изкуства. В петте глави четем за митокритиката, литературната история, теорията на разказването в текста на романа, общото между литература и музика, психологическия роман. Примерите с повече от 20 белетристи са взети от европейските литератури в модерното им развитие, главно през XIX и ХХ век до днес. Българските писатели са видени в нова среда - чрез сравнения с френски, румънски, немски, гръцки романисти.

За целите на изследването авторката дава примери с Елин Пелин, Жак Казот, Проспер Мериме, Йон Лука Караджале, Георги П. Стаматов, Емил Зола, Григориос Ксенопулос, Барбу Делавранча, Светослав Минков, Константин Константинов, Камил Петреску, Андре Жид, Пол Бурже, Томас Ман, Ана Бландиана, Емилия Дворянова, Яна Язова, Колет, Хортензия Пападат-Бенджеску, Евгения Димитрова, Мирча Елиаде и др.

„Достойнство на книгата са сюжетирането на литературно-историческите разкази, проявите на хумор, акцентирането върху повествователните техники, както и разглеждането на литературата през връзките ѝ с науката, музиката, изобразителното изкуство. Накратко, имаме една модерна книга, която поставя българската наравно с другите литератури.“

- проф. Амелия Личева