Книга от поредицата "Философия за всеки"

Цар Соломон, син на цар Давид, е третият цар на евреите. Периодът на властването му (около 967-928 г. пр.Хр.) се смята за времето на най-голям разцвет за Израел. Известно е, че е бил добър дипломат, строител и търговец, успял е да превърне земеделската страна, която наследява от баща си, в силна, икономически развита държава.

Голяма част от сведенията за него идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги, а именно „Еклесиаст“, „Песен на песните“ и „Притчи Соломонови".

В историята Соломон остава предимно заради мъдрите си съдийски решения и будния си ум, а също и заради строителството на голям храм, наричан още Първия храм на юдаизма, просъществувал почти пет века, до средата на 6 в. пр.Хр., когато бил разграбен и опожарен от вавилонския цар Навуходоносор II.

Според легендите цар Соломон разбирал езика на животните, властвал над стихиите, а демоните от долните светове му носели скъпи дарове и му се подчинявали безпрекословно. Тези сили придобивал благодарение на специален пръстен (печат), от вътрешната страна на който бил гравиран надписът „и това ще мине“. Философският смисъл на фразата е в преходността на всичко земно.

В народното творчество често се среща образът на Соломон като източник на справедливост, ум, мъдрост и находчивост. Притчите, свързани с името му, преодоляват границите на много векове, религии, народности и различия, за да се вплетат пълнокръвно в културата на различни цивилизации. Записаните от него завети и поучения не губят стойността си и в наши дни.