В книгата са включени пет от най-прочутите и най-значими новели на Томас Ман - „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), „Смърт във Венеция“ (1911), определяна като най-доброто произведение, написано на немски език, и „Марио и фокусникът“ (1930).

И петте произведения се отличават с размисли за противоречивия и мъчителен процес на творчеството, както и с финия анализ на чувствата, с дълбок до болезненост психологизъм, с разсъждения за желанието за смърт и за смъртта като безсмъртие.