На Шестхилядния кораб животът е подчинен на работа, ред и продуктивност. Но когато на борда са внесени загадъчни обекти от далечна планета, нещо се пропуква. Те отключват чувства – тъга, носталгия, привързаност – у всички членове на екипажа, независимо дали са хора или хуманоиди. Появяват се въпроси, за които няма протокол: могат ли създадените да обичат, имат ли право на спомени, и какво остава от личността, когато тя бъде сведена до функция?

Изграден изцяло от кратки свидетелски показания, романът създава усещане за разпад на реалността и езика. Гласовете се преплитат, границите между тяло и предмет се размиват, а читателят остава в несигурността на един свят, в който дори въпросът „Това човешки проблем ли е?“ няма ясен отговор.