Сборникът включва текстове, участващи в споровете за съвестта, мисията и свободата на писателя, водени в българската преса през 1945–1947 г., когато в условията на ограничен плурализъм все още могат да се поставят ключови за автономията на литературата въпроси. Акцентът е поставен върху днес почти неизвестни статии и есета, отпечатани в опозиционните вестници „Свободен народ“, „Народно земеделско знаме“, „Знаме“, както и в изданията в. „Изгрев“ и сп. „Балкански преглед“, литературните седмичници „Лост“ и „Стожер“. В центъра на дебата е проблемът за автономията на творческата личност, поставена в ситуация на краен избор в перспективата на задаващата се комунистическа диктатура.

Сред опозиционните автори в сборника личат имената на Цвети Иванов, Трифон Кунев, Петър Горянски, Григор Чешмеджиев, Иван Гърчев, д-р Страхил Стойчев, Стилиян Чилингиров, Христо К. Пунев, Паун Генов, Никола Т. Балабанов и други критици и публицисти, укрити зад ветрило от разнообразни псевдоними. Други автори с некомунистически профил са Константин Петканов, Димитър Спространов, Иван Богданов, Георги Томалевски, Боян Болгар, Константин Константинов, Никола Атанасов и Иван Радославов, а към тях и новопривлеченият член на Комунистическата партия Бончо х. Бонев.

Срещу позициите на тези автори са представени статии на свързаните с БРП (к) писатели и публицисти Борис Делчев, Крум Кюлявков, Иван Бурин, Никола Фурнаджиев, Людмил Стоянов, Д. Б. Митов, Стефан Каракостов и др.