Десетгодишният Питър Форчън обича да седи и да фантазира, да бленува, да мечтае, да се унася в това, което не е нито фантазия, нито мечта, нито блян, а точно сън наяве. В това състояние момчето си представя с абсолютен реализъм, че е разменило тялото си с това на котка, или на бебе. Оказва се, че съществуват неща като „изчезващ крем“ и „магическа пръчка“, позволяващи на човек да изчезне или да се превъплъти в нещо друго. Познато може би на всяко дете – и на всеки възрастен, който не е забравил, че е бил дете – това състояние е доведено от неповторимото перо на Иън Макюън до своя логичен завършек и е превърнато в неподлежаща на съмнение истина. А след всичките си експерименти малкият Питър, озовал се в тялото на вече пораснал младеж, ще изживее още едно приключение – ще познае любовта.