Първата ми среща с Мерик Крофърд беше на интервю за работа. Всъщност, технически, срещнах го двадесет минути по-рано в една пробна… Аз изкрещях. Той изкрещя. След кратък спор, докато аз бях по бельо, успях да затръшна вратата в разкошната му физиономия. Вероятно можете да предположите, че откачих, когато разбрах, че той е потенциалният ми шеф. А интервюто завърши катастрофално. Така че бях шокирана да получа втора покана. Голямата изненада дойде щом разбрах причината – Мерик е избрал мен, защото съм най-малко компетентният кандидат. Явно бордът на директорите го е принудил да наеме човек на тази ненужна според него позиция. Не ми се иска да работя за някого, който очаква да се проваля. Но ще е много забавно да го опровергая. Това ще е моят личен проект! Това, за което наистина не съм подготвена, са желанията, които Мерик Крофърд предизвиква в мен. Да се забъркаш с шефа си не е най-умното решение. Но знаете какво казват – по-добре да го направиш и да съжаляваш, отколкото да съжаляваш, че не си го направил...