Единствената стихосбирка на гениалния словенски творец Прешерн, издадена приживе, и негов най-автентичен (авто)портрет. От нея личат ерудицията, светогледът, сложният характер и цялостният психопрофил на автора, у когото надделява искрената способност да обича не само жените музи, но и малцината си приятели; респектира откритото му противопоставяне на претенциозността и ограничеността на школаря (учения) и властимащия, както и завидната му самоироничност.

Силно повлиян от Петрарка, Прешерн ползва неговата сонетна форма. Не може да се каже, че досега няма никаква рецепция на големия словенски поет в българското литературно пространство, но тя, уви, е нищожна и не позволява да твърдим, че името му е проникнало трайно в културната памет на българите.