Планинските райони на България не са демографска пустиня, в която цари бедност и отчаяние. Българските планини днес всъщност са по-стабилни в демографско отношение от равнините. Също и икономиката на планинските райони далеч не е „малко овце, тютюн и златна мина“: българските планини имат по-висок дял на преработващата промишленост от повечето европейски страни, включително и производства с висока добавена стойност.

Няма съмнение, че в някои краища на България пенсионерите са в пъти повече от учениците и почти всички фирми са закрити, тъй като не са останали хора, които да работят в тях. Тази книга не омаловажава сериозните проблеми на регионалното развитие, а ги изследва обективно и комплексно, търсейки изход от негативната спирала население–икономика в планинските райони.

Кои са факторите, обясняващи демографската криза в повечето планински общини? Защо планинският аграрен сектор е в упадък и какво трябва да се направи по въпроса? Какво е мястото на добивния сектор? Как преработващата промишленост влияе на развитието? Кои са най-перспективните форми на планински туризъм? Тези и ред други въпроси са изследвани внимателно в този труд, посветен на социално-икономическото минало, настояще и бъдеще на българските планини.