„Пикник край пътя” на Аркадий и Борис Стругацки е вечна класика, използваща фантастичното, за да се забие дълбоко в човешката душа и да ни я покаже в цялата ѝ ужасяваща прелест. Шедьовър, вдъхновил великолепния филм „Сталкер” на Андрей Тарковски и цяло едно поколение руски и световни фантасти.

Редрик Шухарт е сталкер. Един от малцината, достатъчно смели, за да пристъпят в границите на Зоната – място, криещо аномалии, артефакти и тайни. Останка от посещение на космически пришълци.

Зоната зове сталкерите. Зове ги неизвестното, зове ги обещанието за „зеленички” и по-добър живот.

Зоната дарява, убива, измъчва, изкушава и променя човека. Оставя дълбоки белези в душата. 

Жив съм. Пусна ме Зоната. Пусна ме подлата. Мръсница. Жив съм. Новаците не могат да разберат това. Никой освен сталкера не може да го разбере. И по бузите ми текат сълзи – от алкохола ли, от друго ли, не знам.