Бележитата френска интелектуалка от български произход споделя своя живот, „пътувайки себе си“ през превратностите на времето.

Разказва за детството в комунистическа България, ученето, изгнанието, срещите по пътя, любимите хора, брака със Солерс като „едно от изящните изкуства”, сина Давид, работата, множеството пътувания, Китай, книгите, фройдистката психоанализа, феминизма по стъпките на Симон дьо Бовоар, поезията, хората с увреждания. И, разбира се, за преподавателската дейност във Франция и като гостуващ професор в редица американски университети. От всичко това са произтекли изпитания, трудове, болка…

Юлия Кръстева е превърнала броденето във витално движение, тъгата – в прозорливост, наклонността към изкуството и литературата – в грижа, в наклонност към другия. Читателят ще може не само да проследи изпълнената с паметни събития, зашеметяваща кариера на една от най-изявените българки, оставила ярък отпечатък върху развитието на световната научна мисъл, да вникне във възгледите й за политиката и процесите в обществото, но и да се докосне до интимния свят на майката, съпругата, човека.