Въпреки активния научен интерес към пасторала и към културата на Бел епок в българската литературна наука все още няма обстойни изследвания по тези теми. Настоящата монография откроява новите и оригинални употреби на пасторалното в едно изключително комплексно културно явление, каквото е Бел епок, както и духа и специфичната менталност на това време. Пасторалът е представен като метамодел (а не система от литературни жанрове) и неговите присъствия и транскрипции са анализирани не само в полето на елитарното, високото, но и на културната индустрия, както и в зоните на динамично обвързване между авангардно/кич, елитарно/комерсиално, които са особено репрезентативни за културата на модерността. Наблюденията са осъществени на базата на обстоен материал от артефакти – от Античността до първите десетилетия на ХХ век. Монографията представя пасторалното с неговите разнолики присъствия в литературата, живописта и музиката, балета, социалните и битовите практики.