В мига, в кой¬то бурята връхлети, последното, от което се нуждаете, е натякване, че е трябвало да се подготвите по-добре. В подобни моменти всички ние се нуждаем от това някой да ни погледне право в очите и да изрече думите, за ко¬ито копнеем. Думи като „Тук съм. Хайде да вървим за¬едно напред. Знам къде има брод“.

Тази книга е моята протегната през хаоса на бурята ръка. И ви казвам: „Ела при мен и нека преодолеем това“.

В мигове на болка и объркване повечето от нас не успяват да чуят гласа на разума не защото нещо в нас е сбъркано, а защото всички ние се учим в движение.

Тази книга е за всички ни – за децата, които отлитат от гнездото, за приятелите, които живеят далеч, за близките, към които не знаем с какви думи да се обърнем, и за нас самите, когато се нуждаем от брод.