Жените в киното наистина ли са само тези, които биват показвани? А къде са жените в публиката, зад камерата? Ако звездите и звездичките най-вече от холивудския мейнстрийм – както правилно отбелязва феминистката психоаналитична филмова критика – трябва да предложат на мъжкия поглед пиршество за очите и възможност за себеутвърждаване, каква тогава е ролята на жените, които не отговарят на този шаблон: антигероините, чувстващите и действащите жени, онези, благодарение на които на света му се случва едно съвсем различно гледане?

В книгата се разкрива – с помощта на велики, но също така и на спорни филми – най-разнообразни инсценирания на женската идентичност и заедно с това проучва, прилагайки метода на филмовата психоанализа, как те въздействат върху несъзнаваното или върху все-още-неосъзнатото на зрителките и зрителите. Защото не само в артхаус киното, но и в мейнстрийма зад хилядите лица на инсценираната женска идентичност е заложено много повече от простата формула на мъжкия поглед.