„Остров Сахалин” е диагноза на нечовешкото в човека. Започва като пътепис, продължава като енциклопедия и се разгръща като картина на страданието. Чехов пише книгата след пътуването си дотам през 1890 г. и три месеца живот сред осъдените заточеници.

За някои изследователи именно Сахалин изиграва съдбовна роля в живота на писателя, защото влошава и без това разклатеното му от туберкулоза здраве. Самият Антон Павлович пък признава, че пътуването до острова оказва огромно влияние върху всичките му следващи съчинения.

Писано в края на XIX век, това произведение и днес остава актуално със своя болезнен вик за милост към човека.