Силно въздействащ разказ на Салман Рушди за физическото и духовното му оцеляване след покушението над него трийсет години след издадената фатва от иранския аятолах Хомейни. На 12 август 2022 г. Рушди се изправя на сцената в амфитеатралната зала на Институт „Шътокуа“ в щата Ню Йорк. И докато речта му убеждава аудиторията колко е важно писателите да творят в защитена и безопасна среда, към него се втурва мъж, облечен в черно. С нож в ръка.

Следва варварски акт на фанатизирана жестокост, разтърсил света на литературата и всяко почтено човешко същество на планетата. В своята книга изповед писателят за пръв път описва в незабравими подробности травмиращите събития от онзи трагичен ден и дългия път към своето оцеляване и изцеление, станали възможни благодарение на обичта и подкрепата на неговата съпруга Елайза, на семейството му, на талантливите и всеотдайни медицински специалисти и на писателските и читателски общности по цял свят. На агресията и безумието Рушди противопоставя силата на интелекта, стоицизма и благородството на духа. И обезоръжаващата искреност. Защото неговият път към осмисляне на немислимото минава през литературата. Защото за него изкуството не е ненужен лукс, то е дълбоката същност на човешката природа. Защото той вярва, че любовта – а не омразата – има силата да премества планини и да променя света. И защото един глас в съзнанието му не спира да нашепва: живей.