По думите на Клаудио Миланини, автор на послеслова, тези есета на Калвино модулират един много широк хоризонт, свидетелстват за усърдни интердисциплинарни четива и за изключително умение за ясно и сбито излагане на сложни въпроси. Редом с вече известните размисли за ситуацията в литературата, в книгата са включени и текстове за битниците, за историческата роля на работническата класа, за връзката между философия, наука и литература, за политическия екстремизъм, за публиката... Убеждението, че заобикалящият ни свят се оказва все по-неконтролируем, че все по-често се изплъзва от всякакви цялостни проекти или прогнози, подтиква писателя да възприеме някъде към средата на 60-те години на XX век своята „форма-есе“.