В стихосбирката на Дария Манева, „Надежда за светлина“, светлината намира нови форми и проявления. Тя неусетно преминава от екзистенциалното към духовното и така читателят се докосва до пулса на самия живот. Светлината е в пърхащата пеперуда, залутана в тъмното; в малката песъчинка, зъзнеща на студения бряг; в блясъка на невъзможно далечната звезда. Тя не е просто контрапункт на мрака – оглеждайки се в грозотата му, става „по-бяла, по-чиста, по-истинска“ („Светлина“). Светлината според поетесата разпилява пъзела на времето с цялата си крехкост и първична невинност. Най-силното `и оръжие срещу болката, самотата, безверието е „безкрилата, плаха Надежда“ („Надежда“). Всъщност те, светлината и надеждата, са светлото начало в живота. Поетесата е категорична: „Още пътеки светлеят“ („Още“). Да тръгнем по тях със стиховете от книгата „Надежда за светлина“!

- Доц. д-р Нина Белова