Няма по-значим документ за трагедията и безсмислието на войната от историите на загиналите в нея. Няма по-голям паметник от проваления живот, осакатените тела, изгорените души на оцелелите в нея. Вече повече от век след началото на Първата световна война, романите на Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново” и „Обратният път” продължават да звучат болезнено актуално, защото светът не е спирал да воюва. Без да влиза в ролята на проповедник германският писател е събрал в тези книги болката на група войници, някои от които стават жертви на чудовищната машина за смърт, а други – на духовната парализа на следвоенния свят, който отказва да ги приеме и който те не могат да разберат, защото, откакто са били почти деца, единственото, което са познавали, е било кръвта, окопите и смъртта.

„На Западния фронт нищо ново” излиза през 1929 г. и за 18 месеца е преведен на 22 езика и продаден в над 2,5 милиона бройки. През 1931 г. Ремарк публикува в Германия и продължението – „Обратният път”, където разказва истории за оцелелите от Първата световна война. И двете книги са заклеймени от нацистите, забранени и горени на техните клади, а самият Ремарк е принуден да напусне родината си.