Как вещите от миналото се превръщат в ценно материално наследство? Какво се случва с него и как функционира то в условията на съвременната култура? Какво правят музеите, галериите и отделни частни колекции, за да участват в конструирането на исторически проверен наратив за преживяното? Как места за забавление – като ресторанти и барове – се превръщат в пазарни агенти, опериращи с носталгичното чувство по още незавършилото минало?

Това са едни от най-важните въпроси, които задава изследването, полагайки ги в контекста на формиране на групови идентичности в периода след 1989 г. Проблемите на колективната памет в условията на съвременната масова култура, носталгията и различните пазарни стратегии, опериращи с артефактите от миналото, са анализирани през частните интереси и общите политики за охрана на културното наследство.