Хенри Баркли прекарва дванайсет години в Турция – първите пет започват малко след Кримската война, а останалите седем в последващ период. Той е назначен като инженер в българската железница и има достатъчно време и възможности да опознае страната и хората, като записва своите впечатления и случки в лек и интересен стил, без преднамерено да заема нечия страна. Той вижда много за осъждане и много за похвала както при християните, така и при мохамеданите, но е особено суров към турските служители – от губернатора до палача.

Книгата „Между Дунав и Черно море“ съдържа много информация за българите, техния характер и нрави и е както интересна, така и поучителна.