„Иван не харесва София, защото мирише на ябълки“, „Тя подписваше писмата си като Чайка“ или „7 дек. 1901 говорих с Л. Толстой по телефона“ – това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена.

„Личните бележници на Антон Чехов“ събира най-доброто от записките на руския класик. Тази малка книга е голямото откровение на Чехов, неговото пълно разкриване. Тя е калейдоскоп на един богат вътрешен свят; изживяване, което прави читателя съучастник и съмишленик на самия автор.