Кинцуги е японско изкуство за поправяне на счупени предмети чрез подчертаване на пукнатините, върху които се нанася фин слой злато. Изкуството на устойчивостта е умението да лекуваме нанесените на душата ни рани, без да прикриваме белезите, да се вглеждаме в себе си, без да се боим от несъвършенствата си. И двете изискват много внимание, търпение и съсредоточаване. Ден след ден, седмица след седмица предметът и душата биват почиствани, превързвани, обгрижвани и лекувани, докато не засияят и не започнат да излъчват светлина.

Изкуството кинцуги ни приканва да приемем непостоянството на нещата. Да се отворим за непознатото, несъвършеното, за синхроничностите, за случайността… Целта е да постигнем онова, което японската философия нарича мушин но шин, „мисъл без мисъл“ (му: „нещо/празнота“, шин: „сърце/ум“ ) и което призовава към освобождаване на ума.