Книгата проследява жизнения път на човека, излагайки схващанията на голямата психоаналитичка Франсоаз Долто за начина, по който да общуваме с децата от раждането до съзряването им. Тя отдава първостепенно, неоспоримо, фундаментално значение на езика в развитието и изграждането на човешкото същество. Особен интерес представляват препратките й към собствената й биография: интуицията й на малко момиче, което иска да стане „доктор по възпитание”, първите контакти с малките болни, работата й в екип, опитът от Зелената къща, петдесетте години работа с деца… и „утопиите й за утрешния ден”, както сама ги нарича.

Долто вярва, че ако с детето не се общува достатъчно от най-ранна възраст, ако то не се чувства значимо, специално и уверено в себе си, по-късно е възможно да се развие едно или друго личностно разстройство, при това последиците не са за подценяване.