За първи път в българската научна литература, обект на изследване в настоящата монография са проблемите за католическото църковно строителство, архитектура, гробните съоръжения и погребални практики на католиците в българските земи през периода XV – XVII век. За целите на проучването са използвани домашни и чуждестранни документи от епохата и резултатите от археологически проучвания.

Разгледани са условията и факторите, които дават отражение върху мащабите и особеностите на католическото храмово строителство и архитектура. Установено е, че те са пряко зависими от историческите и социално-икономически условия, както и от всички аспекти на политиката на османската власт към Католическата църква.

Разгледани са спецификите по отношение на статута, степента на развитие на обществено-социалния и културен живот на трите компактни групи население, които изповядват католицизма – дубровнишките колонисти, старите католически общности в северозападните български земи и павликяните.

Значителна част от изследването е посветена на католическите църковни постройки от епохата, за които има информация и са представени различните форми на култово строителство. Архитектурната композиция и решенията на интериора са разгледани на фона на ритуално-обредните и служебни изисквания на Католическата църква. Въз основа на сведенията в писмените източници от епохата и резултатите от археологическите проучвания са изяснени редица въпроси свързани с топографията на некрополите, надгробните паметници, гробните съоръжения и ритуали.

Книгата е предназначена както за специалисти, така и за максимално широк кръг от читатели, които имат отношение към културното ни наследство.