В края на най-тежката икономическа криза в съвременната история и в навечерието на най-голямата катастрофа, сполетявала човечеството, през 1934 г. Алберт Айнщайн отправя зов за мир, солидарност и обединение.

Първото издание на книгата „Как виждам света” се появява само година, след като великият учен е напуснал своята родина, за да спаси живота си от режима на Хитлер. Айнщайн е потресен от жестокостта на нацистите, но дори те не успяват да сломят неговата огромна вяра в човешкия род и в това, че той рано или късно ще открие начин да живее в мир.

Големият физик и хуманист поставя на първо място в своята ценностна система именно доброто на човечеството – дори над собствените си научни търсения, и пише своите есета, за да убеди хората, че смисълът на живота се крие в това да правиш живота на другите по-добър. В „Как виждам света” Айнщайн сам е събрал текстове, които отразяват неговата лична философия за съдбата, боговете и хората, религията и науката, войната и мира, икономиката, международната политика, демокрацията, тиранията, национализма и хуманизма. Книгата обаче е и ценен исторически документ за периода между двете световни войни, когато, също както и през второто десетилетие на XXI век, на власт идват популисти и тирани, пропагандата засенчва истината, започват да се градят стени и да се трупат оръжия, а крехките устои на демокрацията и мира са застрашени от силите на алчността, страха и омразата.