Когато изпитваме тревога, гняв, щастие, изненада – какво всъщност се случва в нас? Много учени вярват, че емоциите възникват в конкретна мозъчна зона, провокирани от света около нас. Вълнението, че виждаме стар приятел, страхът, че ще изгубим любим човек – всяко от тези преживявания сякаш се ражда автоматично и без контрол от наша страна, изписвайки се по лицата ни, отразявайки се на поведението ни и увличайки ни напълно. Така разбираме емоциите още от Платон. Но ако това виждане е погрешно?

В новаторското изследване „Как се раждат емоциите“ психологът и невроучен Лиза Фелдман Барет се позовава на най-новите научни свидетелства, за да покаже, че обичайните ни представи за емоциите са радикално, дори опасно остарели и ние вече плащаме цената. Емоциите не са универсално програмирани в тялото и мозъка, а са психични преживявания, които всеки от нас конструира въз основа на нашата уникална лична история, физиология и среда. Човешките същества не зависят от милостта на тайнствени мозъчни вериги, скрити дълбоко в най-примитивните части на високоразвития ни мозък: ние сме архитекти на собствения си опит – твърди Барет, доказвайки, че играем много по-централна роля в емоционалния си живот, отколкото се смяташе досега. Нейната теория може да революционизира не само психологията, но и здравеопазването, правната система и дори самите ни представи за човешкото съзнание.