Сборникът „Изящното изкуство на критиката“ включва най-важни литературно-теоретически текстове, на първо място прочутото, основополагащо есе „Изкуството на белетристиката”, но и една поредица от критически портрети на писатели, от които Джеймс се е възхищавал и някои от които е познавал отблизо – увлекателно, елегантно написаните критико-биографични есета за Ш.-О. дьо Сент-Бьов, Матю Арнолд, Иван Тургенев, Робърт Луис Стивънсън, Гюстав Флобер и др. Книгата приключва с предговорите на писателя към неговите романи „Родърик Хъдсън” и „Портрет на една дама”, които дават представа за може би най-амбициозния му критически проект – осемнайсетте предговора, които Джеймс е написал специално за така нареченото Нюйоркско издание на свои творби. Тези предговори са блестящи примери за изключителната критическа проницателност на Хенри Джеймс, този път насочена към собствените му белетристични произведения; примери за творческото взаимодействие между критика и романиста.