В една загуба, преживяна от човек, няма някакъв положителен смисъл и подобна идеята за откриването на нещо полезно изглежда противоречива.  Много често загубата не може да бъде предотвратена – не само външни обстоятелства, но и „личният план“ на душата ни карат да преминем през различни изпитания и уроци. Скръбта е преживяване на сърцето. Тъгата след загубата не бива да се пренебрегва – тя трябва да бъде изживяна, да й се отдели време, да бъде почетена и приета като едно от най-важните човешки чувства.

Страданието обаче не е задължително. Начинът на мислене след скръбта е нещо, което можем да контролираме. Да изживеем внимателно и любящо една загуба е възможно.

Можем да излекуваме сърцето си, като обърнем внимание на мислите си и подбираме онези позитивни изцелителни послания, които прочистват раните ни и ни дават куража да продължим напред.