Книгата включва студии и статии, създавани през последните 25 години. Тя е личен критически сборник, съдържащ написаното за Иван Цанев (1941) от Пламен Дойнов за четвърт век. Текстовете разказват за случая „Поетическо вероизповедание“ в Русе от 1962/1963 г., за употребите на понятието „тиха лирика“, за значимата роля на Иван Цанев в генерационното противопоставяне с „априлското поколение“ и в социокултурния контекст от 60-те и 70-те години на ХХ век. Акцент е поставен върху интензивните му диалози с Атанас Далчев и Веселин Тачев, но в центъра на вниманието остават поетиката и работилницата на Иван Цанев, невероятното му усърдие да редактира и шлифова стихотворенията си, устремен към най-съвършения стих. Показано е как поетът не просто проявява своята воля за шедьовър, а постига шедьоври.