Кървавият XI век е векът на краха на Византийската империя, започнал от падането на България под византийско робство по времето на Василий II Българоубиец, и на династията Комнини, дала поредица от ярки императори и безсмъртните исторически сведения, оставени от Ана Комнина.

Част от съдбовните събития в предпоследния IV том на неговата „История на Византийската империя“, са: появата на авантюриста Робер Гискар и действията на продължителите на неговия род; фаталния сблъсък между Римската и Византийската църква и безплодните опити за църковно обединение; борбата за надмощие между Изтока и Запада; първите стъпки за създаването на сръбската държавност; важната роля на Унгария през тези два исторически периода; установяването и агресивното нашествие на тюрко-татарския елемент край границите на Византия и утвърждаването на селджукските турци над всички останали мюсюлмански племена и владения преди турското завоевание; четирите Кръстоносни похода, завършили с превземането на Константинопол; началото на освободителното движение, започнато от братята Петър и Асен и довело до създаването на Втората българска държава; кратката хроника на единствения български император Калоян.