Историята на Стария свят се разделя обикновено на три основни дяла според естеството на културно-историческите процеси в хронологически и териториален обхват, както и според цялостното състояние и значение на общественото, държавното и културното развитие: древен Изток, древна Гърция и древен Рим. Освен тези три цивилизационни центрове в древността има и още много други културно-исторически области, обособени самостоятелно и съществуващи в едни или други отношения с класическия древен свят. Тяхното научно определенир не се отличава с абсолютно строга терминология. Те се наричат по различен начин от отделните специалисти и научни школи, като например периферен свят, различни контактни зони и т. н. Проблемът за историческото развитие на отделните страни и народи в съседство с трите основни древни цивилизационни общности е обект на различни научни схеми, модели и изследвания.

В настоящия текст са взети под внимание общоприетите в научната литература оценки, проблеми, дискусии, хипотези и други въпроси.