Имало едно време един господин, който излязъл да купи играчки, за да ги подари на своите деца и внуци за Коледа…

Но да не разтягаме и усложняваме прекалено историята: онзи господин бях аз, и после, не съм господин. Ето ме значи да се скитам от магазин на магазин, да въздишам от витрина на витрина: все по-нерешителен, все по-объркан. Бях тръгнал с гордото намерение да купя на децата играчките, които самият аз жадувах като дете, без някога да ги получа като подарък. Но сега онези играчки вече не съществуваха. Или пък бяха захвърлени по ъгълчетата и килерчетата под стълбищата да се покриват с прах.