Задълбоченият труд на Росица Петрова ни запознава – от гледна точка на психоанализата и нейните най-изтъкнати радетели – с представите ни за храната и тялото, за храненето и мястото му в структурите на психиката. С отношенията, които сме имали в детството с храната като такава и с психичната храна, получавани от майката, от нашите хранещи фигури. С травмите, нанесени ни от тях и от обстоятелствата в живота ни. С основните хранителни разстройства, техните причини и отражението им върху вътрешния ни свят.

С много примери от практиката си на психотерапевт, на които прави подробен анализ, Петрова ни подтиква да се вгледаме в себе си, в миналото и настоящето си, и да осмислим собствената си психична история.