Кой би си помислил в ада да подаде оплакване срещу дявола? Вожда управляваше, унижаваше, поробваше и наказваше чрез секса. Изнасилването беше политическо оръжие, преди той да го направи бойно оръжие. Онова, което силно възбужда Вожда, е да притежава за час, за нощ или за няколко седмици дъщерите или съпругите на влиятелните личности или на неговите противници. Целта е не толкова да съблазни жената, колкото да унижи чрез нея мъжа, който отговаря за нея – "няма по-голямо оскърбление в Либия" - да го стъпче, да го унищожи или, в случай че тайната никога няма да бъде разкрита, да получи влияние върху него, да вдишва могъществото си и да господства над него, поне психологически. Да, отричането, изглежда, изкушава сегашните господари на Либия. И то има предимството да предпази срамните малки тайни и голямата страхливост на шепа мъже, някога слуги на диктатора, снизходителни към него, а днес усърдни революционери на страната на новата власт. Те мечтаят за мълчание. Да не се говори за изнасилванията. Да се забравят жените – жертви, защото "те не са истински жертви".