„Характери“ е последната значима творба на френския ХVІІ век, наричан век на моралистите. Тя продължава вече утвърдилата се традиция с творчеството на Ларошфуко, Молиер, Паскал, Лафонтен и много други. Всички тези писатели се вдъхновяват от Монтеновите Опити от предишното столетие и размишляват върху човешките нрави. Всички те вярват, че в дълбоката си същност човешката природа е неизменна. Писателите моралисти от ХVІІ век споделят със своите предходници от ренесансовия ХVІ век убеждението, че гръко-латинското наследство и християнската духовна традиция са проправили пътя, който те трябва да следват в изучаването и изобразяването на човешката природа.

По думите на преводача Стоян Атанасов, портретите на Жан дьо Лабрюйер са събирателни образи в истинския смисъл на думата. Авторът описва нравствени недостатъци, без да обвързва своя морален песимизъм с обществено-политическата система. Колкото по-малко сме склонни да виждаме тези черти у себе си, толкова повече ги приписваме на трети лица.