Къщата изглеждаше идеална. Къща мечта за доктор Луис Крийд. Със свой стил, стара и уютна. Място, където да пусне корени със семейството си; място, където децата му да растат и играят на воля. Полегатите хълмове и поляни на Мейн сякаш бяха на светлинни години разстояние от пушеците и опасностите на града. Само грамадните камиони долу на пътя ръмжаха неизказаните си заплахи. Зад къщата имаше грижливо почистена пътека към гората, по която поколения местни дечурлига минаваха в тържествена процесия със сериозната невинност на младите, понесли своите скъпи домашни любимци към мястото на вечния им покой. Тъжно място, но безопасно. Сигурно. Със сигурност не такова, което да пропълзява в сънищата ти, да те буди облян в пот от страх и лошо предчувствие...