Всъщност защо Георги Марков напуска страната си през 1969-а? Как навремето са звучали художествените му текстове – на фона на онова, което публикуват българските автори през 1960-те и 1970-те? Кои книги и чии филми са оставили следи в прозата и в драматургията му? Как се е отнасял – но „най-накрая” – към комунизма и към Запада, към собствения си последен избор? Кои приятелства и кои вражди из житието-битието на Джери са се оказали преработени в литература? Каква точно е природата на отношенията му с ДС? Сегашната ни представа за него е обусловена най-вече от факта, че е бил талантлив творец? Или е преди всичко последица от концептуална грешка на Живковия режим? Или е неминуем продукт на тълкувателско-оценъчни навици, много по-стари от НРБ и от стереотипите на Студената война?

Търсейки отговори на тези въпроси, ще се озовем в лабиринт от свързани разкази за събития и хора, които обикновено не виждаме като замесени в случая „Георги Марков”. Търсейки отговори, ще се изправим пред необходимостта да мислим изобщо за българската интелигенция, каквато е в епохата на социализма, но и преди това.

А и днес...