Рене Арав e един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му.

През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 – 1944), през семейната си драма или „Сапунената афера“, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за депортация на българските евреи през пролетта на 1943 г., до бомбардировките над София и последвалата евакуация.

Събитията, за които разказва, са предадени през погледа на едно дванайсетгодишно момче, което гледа по детски на околния свят и което трудно си обяснява жълтата звезда на ревера или това, че не може заедно с Жоро Арменеца да се движи свободно по любимите софийски улици.

Повече от осемдесет години съдбата на европейското еврейство в навечерието и по време на Втората световна война продължава да стои неизменно във фокуса на многобройни изследвания. Историци, писатели и журналисти от различни страни, евреи и не-евреи, преживели събитията, сглобяват мрачната картина на Холокоста. В нея всеки акт на спасяване на човешки живот заслужава да бъде разказан, защото малцина са били тези, които са дръзнали да го защитят.