Във времето на лудост след Френската революция, докато улиците са наводнени от кръв, Маркиз дьо Сад наблюдава зловещия танц на гилотината ден след ден. Славата му го предхожда – наричат го стар перверзник с безочливи сексуални вкусове и уклон към порнографията. Но той е и нещо друго – разочарован и гневен на новия ред. От пепелта на този гняв безсрамникът издига философията на свободния човек, необременен от тегобите на религията, обществото и лицемерната добродетел.

Дьо Сад ни превежда по стъпките на трима аристократи в задачата им да обучат петнадесетгодишната Йожени дьо Мистивал в принципите на най-голямата сексуална упадъчност, за да преследва желанията на тялото си, далеч от оковите на обществото. Двеста години след смъртта на автора най-запленяващата от творбите му, където еротиката е равна на дързостта да бъдеш свободен, продължава да носи шок и удоволствие на читателите.