В книгата авторът разгръща убеждението, че нацията е резултат от сплотяващото чувство за съпринадлежност към определена голяма човешка общност, което чувство се поддържа, но не се поражда от общия език, територия, традиции, кръвно родство. Според Хосе Ортега-и-Гасет, един от доайените в замислянето на съвременна обединена Европа, европейската интеграция, колкото и да е трудна и съпровождана от кризи, е процес с бъдеще, защото „зад“ този процес е налице хилядолетна общоевропейска история.

Оценявайки Европа като „много стар факт“, Ортега-и-Гасет казва, че тя е „разумът“ на историята, състояла се на територията на континента през последните дванадесет века. И този европейски исторически „разум“ е нещо предхождащо, по-обхватно и по-силно от нациите. Народите на Европа биха могли да се спасят само ако преодолеят старата, анахронична идея за нация и се запътят към една свръхнация, към европейска интеграция. Но от това не следва, че обединяването на Европа трябва да бъде унищожително за тях. „Нациите не трябва да бъдат подложени на валцуване, а да бъдат интегрирани, като Западът запази своя богат и многостранен облик“ – това е посланието на испанския философ.