Сергей Савелиев дава отговор защо човешкият мозък вече не се развива чрез естествен отбор, а чрез негативен изкуствен подбор. Огледайте се наоколо: децата все по-малко умеят да смятат, все по-малко и по-трудно четат. Все повече процъфтява старият (възникнал още в маймунските времена на австралопитеците) стремеж към имитации и създаване на илюзии. Това констатира днес с трезва горчивина професорът палеоневробиолог, доктор на биологичните науки, учен еволюционист, завеждащ лабораторията по развитие на нервната система към Института по морфология на човека при Руската академия на медицинските науки, наричан също „повелителят на мозъка“, Сергей Савелиев.

На какво се дължи този регрес?

Отговорът му е точен и подсилен с емпирична конкретност, със звънка яснота. (Твърдят, че едва ли не всеки втори променя възгледите си за живота, след като се запознае с работите на Савелиев за мозъка.) Как се сортират хората по интелектуален признак? Отговорът на професора е слисващ. Защо, ако се приложи системата на церебралния сортинг, може да се подберат много способни и талантливи хора? Отново отговора ще откриете тук, в тази книга.

Професорът е откровен и безжалостен: интересува го истината и само истината. Той не тръгва по конформистки коловози, нито се влияе от модна тенденциозност в мозъчните ни бразди, превзети от уж научни, кой от кой по-витиевати психологизми. Нещо повече: безстрастно разнищва установилите се напоследък ненаучни направления с претенции да са последна инстанция.

Като умел хирург палеоневробиологът отстранява пласт по пласт закоравелите неистини. Савелиев не е политкоректният опортюнист, който да ни глади нас, любознателните читатели, по косъма. Напротив – директно, право в очите разкрива реалността за нашата еволюция и за живота ни. И най-важното, което е и най-удивителното: аргументирано от начало докрай.