Публий Вергилий Марон е сред авторите, които превръщат римската поезия в класическа, а с творчеството си оказват силно влияние върху цялата европейска лирика. Неговият най-известен текст „Енеида“ е написан през I в. пр.н.е. и е огледален образ на Омировите „Илиада” и „Одисея”. Поемата разказва за героя Еней, който напуска превзетата от гърци Троя и се впуска в безчет приключения. Той странства по море, посещава чужди земи, пада в плен на любoвта, участва в кървави битки, минава и през подземното царство... Всичко това води читателя до династията, по-късно създала и управляла великата Римска империя.

Вергилий пише „Енеида“ през последните десет години от живота си, а когато е на смъртния си одър, иска ръкописът да бъде изгорен. Това не се случва и поемата е публикувана в автентичен вид. „Енеида“, със своите 9896 стиха, и до днес се приема за едно от големите литературни постижения на древността.