Емилия Радева (1932-2023) е една от най-значимите български актриси, с много роли на екрана и на сцената. Създава запомнящи се образи в класически филми като „Иконостасът”, „Снаха”, „Ребро Адамово”, „Татул”, „Дом за нашите деца”… Носителка е на много награди, на званието „Народен артист“, на „Аскеер“ за цялостното си творчество на театралната сцена. Родена е в град Радомир. Завършва Театралното училище (сега НАТФИЗ) през 1955 г. при проф. Боян Дановски с отличен успех. Играе на сцената на Театъра на българската армия, Сатиричния, Народния театър, „199“, „Възраждане”, „Сфумато”… Наричат я Ледената кралица на българския театър.

Книгата представя незабравими случки от нейния личен, сценичен и филмов живот, мъдрости и мисли, които изграждат нейното житейско кредо, мемоарни разкази, оценки на театрални и филмови критици за нея, спомени на дъщеря ѝ Катерина за последните ѝ години.