Популярната поредица на Борис Акунин за историята на руската държава се сдобива с поредната впечатляваща глава. В „Доброключенията и разсъжденията на Луций Катин“ се запознаваме със следващото поколение от рода на белязаните с петънце на челото. Това е младият идеалист Луций Катин, който иска да промени света към по-добро. Изцяло отдаден на тази идея, той се изправя пред всевъзможни изпитания и изненади, далеч не винаги приятни, но успява да намери изход и от най-заплетената ситуация.

Капризният случай го отвежда в дворцовите среди, сблъсква го с пирати, докато накрая младият наивник напълно случайно става част от легендарната пруска армия. За убеден пацифист като него това е краят на света и той едва не се прощава с живота си, но съдбата го среща с друг подобен на него идеалист – един млад принц, владетел на малко немско княжество, където двамата съмишленици искат да изградят справедливо общество, придържайки се изцяло към моралните си възгледи и стремежа към доброто и социалната справедливост. Макар че никой не вярва в социалния експеримент, благодарение на новите закони и порядки княжеството започва да процъфтява и се превръща в истински рай.

Въпреки всичките му успехи в княжеството съдбата отново отвежда Луций в родината. Онази Русия, в която се завръща, вече е управлявана от Екатерина Велика, решила да реформира държавата. Тук все по-увереният в силите си младеж ще се опитва да пресътвори създаденото в Германия, но ще успее ли социалният му експеримент и на руска почва? А в страната назрява бунтът на Пугачов. Но дори пред задаващата се смъртна заплаха Луций няма да изневери на принципите си: не убивай, не отвръщай на злото със зло.