Удивително малко българи се замислят, че като европейски граждани имат свободен достъп до земите, за които поколенията на дедите им са хвърлени в загубените балкански и две световни войни, водени в името на мъртвородения в Сан Стефано национален идеал. Tе могат да пътуват, да търгуват и да притежават имоти там, без да рискуват дори един човешки живот. С брутния си вътрешен продукт и другия му измерител – покупателната способност – в днешни дни България е по-богата от всякога.

Въпреки тези насърчителни показатели тя крета последна в Евро­пейския съюз. Скована в управленска структура, наследена от повече от век, България се движи по инерцията, набрана в прехода ѝ към свободен пазар. Гражданите все по-често възкликват: Няма такава държава! И махват с ръка. Бягството към свободния свят все така не приключва заради външни интереси и вътрешен опортюнизъм.

Как можем да вървим оттук нататък, устремени към своята цел – свободата?