В декадата 1977 – 1986 г. в София се провеждат шест издания на Международните писателски срещи. Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70-те и 80-те години на 20. Век. Чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на Желязната завеса в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една модерна опция за преодоляване на конфронтацията, на идеологическите, етнически и религиозни различия. От момента на конституирането на Софийските писателски срещи като знаков политически сигнал към съвестта на управляващите се появява понятието „културна дипломация“. Днес това е основен термин за алтернативни практики в посока успокояване на регионалната и международна конфронтация.