Здравейте, родители или бъдещи такива! Я гледай ти, каква книга сте хванали в ръка – „Да оцелееш като родител“. Някои ще кажат – е какво има да му се оцелява, то нищо и никаква работа, къде-къде по-трудно е да оцелееш в джунглата или в снежна виелица в планината! И вие сте прави, но позволете ни да ви дадем няколко примера и от родителската джунгла.

Как се оцелява, когато си самотна майка на три деца? Как се преживява хроничната умора? Какво е да имаш „различно“ дете? И защо да чуеш, че си болна, понякога е най-хубавото нещо на света?

А сега добавете и съвсем обичайните тревоги и вълнения – как да информираме партньора, че ще става баща, къде да го родим това дете, при това, ако може, при най-добрите и щадящи условия и за майката, и за бебето! След това се започва – някой няма да иска да яде, друг вечно ще подсмърча, трети ще го гледат строго и укорително на родителската среща, някой ще има глисти, друг – въшки, а някои майки направо ще си мечтаят да са се родили в джунглата и да имат бебе антилопа. Защото бебето антилопа не се въргаля в локвите, не търчи да пресича улици като гламаво и не си бърка с вилица в очите!

Накрая не ни остава нищо друго освен да си кажем, че каквото и да се случва, все пак важното е да сме здрави и да се грижим за себе си, за да може и другите около нас да са добре. Защото това е то да си родител - едно безкрайно приключение, в което има от всичко по малко – и смях, и тъга, и болка, и радост. Но всичко винаги си заслужава и не бихме го заменили за нищо на света.